Българите като контрагенти по всякакъв вид сделки не са сред най-редовните платци в Европа. Около 37% от задълженията им към контрагенти се плащат след просрочие или въобще не стигат до адресата си, като този дял се увеличава с 3 процентни пункта в сравнение с миналата година. За сравнение - например в Германия този дял е 19%, а в при съседните Румъния и Гърция е 27%. 

     Срокът който българските фирми дават на партньорите си за разплащане, е 41 дни. Въпреки това обаче в 30% от случаите контрагентите в България плащат със забавяне, което средно трае около 30 дни. В около 5% от случаите пък въобще няма погасяване по сумите. Основните причини за забавянето на плащанията са няколко, като на първо място е временната липса на ликвидност поради трудния и ограничен достъп до банково финансиране, което принуждава фирмите  да предоставят  тези все по-дълги срокове за разплащане. Друга причина е голямата толерантност на българските дружества, които предпочитат да не търсят парите си, тъй като се страхуват, че може да изгубят отсрещната фирма като бъдещ клиент. Едно задължение, което не е потърсено в рамките на 3-4 месеца, става много трудно събираемо. Практиката показва, че голяма част от българските компании обаче търсят колекторски дружества за целта едва след като сумата е била просрочена с повече от година.   

   Проблемите с междуфирмената задлъжнялост в България се задълбочават. Данните на Българската стопанска камара (БСК) сочат, че дълговете на бизнеса са се увеличили с 13 млрд. лв. за последните три години и вече надхвърлят 171 млрд. лв. Делът на просрочените плащания в тях също расте и вече достига 35-40%. Според Европейския индекс на плащанията на Intrum Justitia, българските компании отписват двойно повече свои вземания спрямо средното за Европа равнище. Бизнесът в Европа губи средно 3.1% от приходите си, докато този в България цели 7%. Това са твърде много средства, които българските фирми биха могли да инвестират в нови проекти, които да доведат до развитие, растеж и създаване на работни места.

    Колкото по-рано се обърнете към колекторска агенция компанията, толкова по-голям е шансът й да съберете парите си, при това срещу по-ниска комисиона. Европейската директива за борбата със забавените плащания (2011/7/ЕС) фиксира 60 дни срок за разплащане между фирмите в частния сектор, ако, разбира се, страните по сделката не са се уговорили друго по между си. Този срок е отразен и в Търговския закон в България. Всяко забавяне след тези 60 дни създава риск доставчикът да не получи парите си.  Този риск  расте пропорционално с увеличаване на периода на просрочието. Точно поради това компаниите в Европа се обръщат към въшна професионална агенция най-често до три месеца след възникването на задължението. За сравнение, фирмите в България се бавят средно 12 месеца преди да възложат събирането на вземанията си на външна компания и това се отразява изключително негативно на финансовото им състояние. Такова забавяне може да доведе бизнеса и до фалит.